МИТОВЕ ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Обществени стереотипи

В общественото съзнание винаги съществуват много стереотипи по отношение на проблема за домашното насилие. Всяко общество има притежава своите собствени “клишета”, чрез които интерпетира едни или други явления. Ето някои от тях:

Мит 1: Някои жени провокират насилието и си го заслужават

Това широко разпространено убеждение свидетелства за това, че насилието срещу жени е социален проблем, който се корени още във възпитанието на децата. Реалността е такава, че от поведението на жената в ситуации на насилие нищо не зависи. Голяма част от жените разказват, че мъжете им често намират абсолютно противоположни по смисъл поводи, за да ги обидят или ударят.

            Към този мит спада и мнението, че жертвата на домашно насилие е просто лоша жена, която не може да намери пътя до мъжа, да го успокои…

      Изследванията опровергават този мит. Мъжете, упражняващи домашно насилие, много често и в предишни свои (брачни) връзки са “прибягвали” до насилие, или са имали други агресивни прояви. Това показва, че в ситуации на насилие в семейството, от поведението на жената нищо не зависи. Тя може да угажда на насилника по всякакъв начин, но той винаги ще намери повод, за да използва агресия.
            Личното ми мнение тук е, че нищо и по никакъв начин не може да оправдае насилието. Защото в момента, в който се каже "тя си го заслужава", то ние сме оправдали един нехуманен акт и сме го подкрепили. Не смятам, че има нещо /било то събитие или поведение/ на света, което да заслужи като ответна реакция насилието.

Мит 2: Причина за насилието в семейството е алкохолизмът

Това е много разпространен мит. Проблемът с алкохолизма действително е свързан с проблема с насилието. Жените често говорят за това, че “Той е агресивен, когато е пиян”. След продължителен разговор се изяснява обаче, че мъжът е агресивен и в трезво състояние, т.е. не винаги домашното насилие зависи от алкохола.

Алкохолът намалява способността за контрол над поведението, затова и на жените им е по-лесно често да обясняват поведението на мъжа с неговото въздействие. В подобно състояние действията предхождат мисълта и разума, поради което и действително насилието по-често се използва като "начин на общуване". Алкохолизмът или приемането на алкохолни напитки не трябва да служи като извинение за домашното насилие.

Мит 3: Напускането на партньора, упражняващ насилие, означава че насилието ще спре.

Жените често вярват, че е невъзможно да избягат от насилието и злоупотребата. Те често биват заплашвани с убийство, ако напуснат мъжа. В някои случаи насилието, тормозът и заплахите могат да ескалират по време на раздялата и може да доведат до сериозни травми и за съжаление понякога и до смърт. Достатъчно е насилникът само да започне да те следи и да ти демонстрира тази своя сила, за да открадне спокойствието ти дори след раздялата.

Жените често вярват, че те и децата им ще бъдат обречени на бедност, ако напуснат съпруга, защото получаването на жилище за себе си и децата е много трудно. Постоянното втълпяване, че жената е неспособна да се справи сама и с отглеждането на децата е достатъчно, за да повярва тя в тази своя неспособност.

Мит 4: Насилниците са психично болни

За момента няма доказателство на това твърдение, въпреки че всеки сблъскал се с насилието познава онзи налудничав и зверски поглед на мъжа преди да посегне. Огромна част от насилниците не страдат от психични болести и не могат да бъдат описани като психопати. Повечето от тях се проявяват като уважавани мъже, които могат да се контролират. Те са представени във всички професии и социални класи и насилието обикновено се проявява само в рамките на връзката им с жената и децата.

Жените често разказват за това как в насилника присъстват сякаш 2 личности – едната може да бъде много добра, а другата просто ужасна.

Мит 5: Жените, жертви на насилие в семейството са мазохистки. Те сигурно го харесват, иначе биха избягали.

Жертвите често правят многократни опити да напуснат насилствените отношения, но са възпрепятствани от увеличаващото се насилие и контролът от страна на насилника. Други фактори, които задържат жертвата при насилника са икономическата зависимост, минималните възможности за осигуряване на жилище и подкрепа, “неотзивчивостта” на съдебната система или други институции, социалната изолации, културни или религиозни ограничения, страх от продължаващо насилие и чувство за отговорност пред децата за разрушаващото се семейство, срам и други. Изчислено е, че опасността за живота на жертвата нараства със 70%, когато тя опитва да напусне насилника, тъй като насилието ескалира, когато той (мъжът) усети, че започва да губи контрол.

Мит 6: Насилниците в семейството се държат еднакво агресивно към всички и е лесно да ги разпознаем

Действително мъжете, упражняващи насилие към своите близки, притежават агресивни тенденции в поведението си. При все това обаче те внимателно избират обекта на своята агресия. Голяма част от тях са способни да контролират поведението си и знаят къде могат да бъдат агресивни и къде не. Те не са агресивни в присъствието на свидетели и не проявяват агрсия на работа, пред приятели, в съда, в полицията. Често те си създават имиджа на любящ баща и съпруг пред съседи, приятели и колеги от работата.

           

Мит 7: Кавгите у дома и физическото насилие са характерни за необразованите и бедни хора. В семействата с високи доходи и образование насилието е по-рядко срещано

            Насилието в семейството не се ограничава до определени социални слоеве. То се случва във всички социални групи, независимо от нивото на образование и доходи. Социалният статус на насилниците е даже твърде разнообразен. Те могат да имат най-различни професии, да заемат отговорни постове, да получават високи доходи, да са успешни. Жените разказват, че тези мъже участват активно в обществения живот.

Мит 8: На децата им е нужен баща, дори и да е агресивен. “Аз ще остана само заради децата”

Без съмнение децата се нуждаят от майка и баща. Децата, живеещи в насилствена среда обаче могат дори сами да помолят майката да избяга от бащата, за да се спасят от насилието. Децата, живеещи в атмосфера на конфликти и насилие развиват ниска стресоустойчивост, те са по-податливи на психосоматични заболявания. В резултат на преживяваното насилие – ниска успеваемост в училище, ниска самооценка, липса на увереност в своите сили, недоверие в другите хора, непрекъснато очакване, че нещо лошо ще се случи. От друга страна съществуващите изследвания показват, че мъж, който бие жена си, често е агресивен и към децата си.

Мит 9: Споровете между мъже и жени са съществували винаги. Това е естествено и не може да има сериозни последствия.

Споровете и конфликтите присъстват в много отношения. Отличителна черта на насилието са сериозността, повторяемостта и интензивността, както и последствията.

Домашното насилие не е нито спор, нито конфликт. Много е важно да се осъзнае границата между обикновения спор и системното насилие. Конфликтът в семейството предполага равен статус на съпризите/партньорите, които не са съгласни с нещо и имат право да изкажат своето мнение. Конфликтът съществува изолирано в семейния живот. Той по-скоро е изключение от нормалните отношения. Насилието обратно на това е системна “характеристика” на отношенията. Тук един човек се стреми да контролира другия, използвайки физическа сила, икономически възможности, социален статус и други. Домашното насилие се отличава от спора и конфликта методически и по повторяемостта.

Конфликтът в семейството – винаги е изолиран епизод, насилието – добре изградена система.

Мит 10: Един шамар не е нещо сериозно

Насилието се отличава с цикличности и постепенно нарастващо насилие. То може да започне  с викове, красъци, да премине в унизително отношение, изолация, после шамар, ритник, редовни побои, а понякога и смърт.

Мит 11: Домашното насилие обикновенно се случва веднъж. То е изолиран случай.

Побоят е форма на принуда и контрол, която едно лице упражнява над друго. Насилието не е само физическа атака. То включва многократна употреба на заплахи, икономически лишения, изолация, психическа и сексуална злоупотреба. Физическото насилие е само една от неговите форми. Различните форми на злоупотреба, използвани от насилниците, им помагат да поддържат своята власт и контрол над своите съпруги и партньори.

Мит 12: Насилникът си остава насилник завинаги

“Поправянето” на насилника наистина е много трудно. Въпреки това, според психологическата теория за насилственото поведение, насилниците могат да бъдат научени на умения да се контролират, т.е. на едно “неагресивно поведение”. Това разбира се е дълъг и труден процес. В много страни (вкл. и в България) съществуват психотерапевтични и образователни програми за мъже, употребяващи насилие към своите близки. Целта на такива групи е мъжете да се научат да осъзнават реалните причини за своите постъпки, тяхната сериозност, да се научат да говорят за чувствата си, да се научат да преговарят, да не бъдат агресивни и да осъзнаят, че никой няма право на контрол и власт над другия.

Източник

Здоровье женщины и насилие - Сборник методических материалов