Как детето разбира насилието?

           Тригодишното момиченце ми зададе въпрос с безизразно лице, но в дълбоките му кафяви очи се  виждаше бездната на болката.

            Беше още в първия месец, през който работех в отдел „Закрила на детето“, когато през един следобеден ден в стаята влязоха три момиченца и тяхната майка. Една от колежките ми /общо бяхме три в стая/ трябваше да изготви социален доклад по дело за домашно насилие, поводът за който налагаше присъствието на тези три прекрасни деца. Докато колежката ми разговаряше с майката, най-малкото от момиченцата дойде при мен, погледна ме и попита: „Твоят татко нарича ли майка ти патка?“ Това невинно дете не разбираше защо неговият баща обижда обичаната му майка. Този въпрос се появи изненадващо за мен, но очевидно назрял за детето. Имаше нужда някой да му обясни защо са тези обиди, защо се случва насилието. Нормално ли е насилието? Имаше някаква скрита тъга и мъка в тези очи, която ме прониза. То ме гледаше, без да премигва, застинало, с някакво неясно за мен очакване. Макар и на три години, то вече се беше срещнало със страданието. Признавам си, че неочаквано зададеният към мен въпрос ме остави безмълвна. Уплаши ме безизразното лице на това дете, липсата на емоция. Това момиченце вече се беше срещнало с насилието и то беше оставило своя отпечатък. То беше ограбено.

          Този случай, както и много други, ме накара да се замисля за родителите и по-скоро онези, насилниците, и тяхната собствена оценка на своя родителски модел. Смятат ли, че осигуряват щастието на своите деца. Запитах се дали знаят какво им причиняват, въпреки явното демонстриране на загриженост към тях. Какво биха жертвали те, ако разберат, че детето им не расте щастливо и безгрижно? Дали възрастните биха се отказали от нещо – предмет, навици, разбирания, поведение и др., за да му осигурят спокойно и нормално детство.

       Когато взаимоотношенията в двойката са влошени и особено когато присъства насилие в тях, това неминуемо се отразява върху модела на родителстване. Възрастните бързо забравят, че детето е дете и го въвличат в конфликтите. Обикновено започват да го товарят с отговорности за вземане на решения и правене на избори, заемане на позиция, изискване за оценяване на родителя като добър/лош. Детето бързо се превръща в приятел, с когото се доверяват тайните на възрастните. Това е много често срещано, особено когато родителите са разделени и всеки иска детето да бъде „на негова страна“.

         Така постепенно в мен узря въпросът, насочен към тези родители: „Какво сте готови да жертвате, за да бъде щастливо вашето дете?“ Дали те биха направили един минимален опит да излязат от пределите на личността си, за да разберат децата си поне за кратко. Дали биха се опитали да си спомнят поне какво е да си дете и как изглежда света през техните очи.

        Защото всеки родител трябва да може да се види през очите на детето си. Всеки родител трябва да умее да слуша с ушите на детето си. Всеки родител трябва да се научи да разбира какво му казва детето. Ако сте постигнали това, тогава:

Разбирате, че всяка ваша обида към другия родител е обида към детето.

Разбирате, че всеки удар към другия родител е удар върху детето.

Разбирате, че то има нужда да го защитавате от другите, а не да бъде защитавано от вас/насилника/.

Разбирате, че насилието сее разруха в света на детето, с която трудно може да се справи дори като възрастен.

Разбирате, че ако детето се чувства несигурно и незащитено в семейството си, то ще бъде несигурно и в света навън.

Разбирате, че детето не може да избира между вас и другия родител.

Разбирате, че детето не притежава социалния опит на възрастния и не може да разбере и приеме раздялата на родителите му, изневярата.

Разбирате, че с всяко неспазено обещание расте недоверието към света.

Разбирате, че детето има нужда от подкрепа, а не от съмнения и отхвърляне.

Разбирате, че детето се инати малко повече, за да се научи да отстоява себе си, когато порасне.

Разбирате, че за него няма логични и предвидими неща.

Разбирате и приемате, че то винаги ще бъде в позицията на дете във вашите взаимоотношения.