Време за Стратегия. Стратегия без време.

Ако детето ви подаде фалшив сигнал срещу вас, това не е проблем на Стратегията.

Ако съседът ви подаде фалшив сигнал срещу вас за уменията ви да си гледате детето, това не е проблем на Стратегията.

Ако не можете да се справите с възпитанието на детето без шамар и пляскане, това не е проблем на Стратегията. Това показва само че сте пропуснали своето собствено съзряване и учене да бъдете родител.

Ако детето предпочете да поговори със специалист за въпроси, отнасящи се до сексуалността, вместо с вас – това не е проблем на Стратегията, но право на детето.

Ако детето е подложено на насилие в семейството и потърси помощ, това е негово право. То не е задължено да расте в насилствена среда, само защото родителите му биха почувствали техните права поругани, ако се потърси помощ.

     В последно време покрай възникналите спорове във връзка с новата Стратегия за детето все повече се заслушвам в разговорите между деца и родители. Все повече започвам да наблюдавам техните отношения.

    „Не си ти този, който ще решава къде ще ходим!“ изкрещя вървящата до мен жена на 3-4-годишното й дете, което се опитваше да се издърпа от ръцете й. Край. Точка. Без право на коментар или право да разбере къде отиват, детето беше задърпано в определената посока. Може би на малкото момченце щеше да му хареса всъщност това място, което го принуждаваха да посетят.

    „Удари я тази топка бе… ръката по-стегната… давай бе, бързай бе… хайде, какво се влачиш… Абе дръж ракетата по-здраво…“. Друго си е сутрин да тренираш тенис с баща си и гневните викове на възрастния да се чуват на метри от игрището, събуждайки още заспалите хора, разхождащи домашни любимци. Виковете, които слушах в продължение на 10-20 минути ме отвратиха и все още мисля, че не успяха да мотивират момчето да играе по-добре. Седмица по-късно след тази случка отново дочух същите „играчи“ на тенис, но този път родителят (наистина не мисля, че беше треньор) се чудеше на гнева на момчето и защо то така се изнервяло на топката и играта. Защо ли???

     Предстоящите национални протести ме накараха отново да изтегля предложението за Стратегия за детето и да прочета и мнения на родителите, които не са съгласни с нея. Първият ми сблъсък с позицията на тези родители беше през месец април, когато групата наброяваше близо 20 000 души. През май към всеобщото несъгласие се бяха включили 100 000. Четейки негативните мнения, самата аз се настроих доста негативно към Стратегията, преди да се запозная с нея самата. Спомняйки си обаче за ситуацията със Стратегията за защита от домашното насилие и изкривеното й представяне, си наложих да не бъда толкова предубедена към нея, преди да се запозная.

     Изчетох Стратегията, след което прегледах коментарите към обществената консултация отворена за нея, които ме накараха отново да прегледам някои ключови моменти, но пак и пак не виждах проблем. Накрая и аз като всички останали, но изумена от подобен негативен обществен натиск, реших да пиша тази публикация.

     

     Кой и как откри, че някой чрез инструментите на един политически документ ще им отнеме децата? Такава яростна позиция срещу Стратегията имат родителите, че каквито и доказателства да им дадеш, те няма да ги приемат. Само скачат и викат „Ние сме родители, наше е правото!“, друго не виждам. Ето и някои откъси от мненията, публикувани като коментар към обществената дискусия:

„По повод сексуалното образование, до навършване на пълнолетие, родителите са тези, които решават това как да стане, чрез разговори, с подходяща литература, но не и с непознати хора извън семейството.“

„ДЕЦАТА НИ НЕ СЕ ПРОДАВАТ!“

„Родителите са суверенът“

„сякаш в рамките на семейството не може да бъде постигната справедливост, та трябва детето (!) да я търси другаде, ако му ударят шамар или издърпат ухото“

„Стига с тези стратегии за унижожаване на семейството и легализиране на краденето на деца

В никакъв случай не може да са здравомислещи възрастни, които възстават против грубото вмешателство на държавата във всяко семейство, че дори и във времето му за почивка и отдих, което явно оттук нататък трябва да споделят с някакъв чиновник. Сякаш да отнемеш фундаменталното човешко право на родителите да възпитават и отглеждат своите деца според своите възгледи и убеждения е нещо нормално. МИ НЕ, НЕ Е!“ 

„Защо продадохте децата ни за пари?“

„Против: 1. Сексуално образование на децата В и ИЗВЪН училище, от джендърски НПО, СЗО и УНИЦЕФ, поради опита да се наложат Норвежки практики в българското общество. Тези теми трябва да се обсъждат в семейна среда, в зависимост от моралните качества на родителите. Можете да си обучавате рисковите групи по програми само за тях.

2. Обучение по киберсигурност на деца преди четвърти клас, НИЩО не налага да се използват дигитални устройства в училище от толкова малки деца!

3. Отделяне по какъвто и да е начин на правата на детето и разглеждането им извън семейството. Детето трябва да се представлява единствено от родителите си и само при доказано престъпно поведение от тях, което има отношение към детето (след постановена от съда присъда), детето да се представлява от държавни органи

5. Абсолютно против участието на НПО, с които ДАЗД е изградила трайни връзки, но зад които стоят джендър организации, норвежко финансиране и Сорос.“

„да внедрите един педофилски модел в нашата страна. Ами, само това не сте направили - не сте продали децата ни.»

 

„Спонсорираната от Норвегия стратегия е антидетска, антибългарска и безбожна! Продадохте децата!“

„ЮВЕНАЛНАТА ЮСТИЦИЯ“ – наложи ми се да търся дефиниция на това и изобщо не бях допускала, че Стратегията може да се определи като средство за легализиране на педофилия и експлоатация на деца

      Честно казано, ако първо се прочетат мненията, действително човек си представя едно ужасна Стратегия, грубо показваща ролята и правата на деца и родители. След като обаче човек се запознае с нея открива съвсем различна действителност, която няма нищо общо с евтино тиражирана. Имам чувството, че онези които яростно се борят срещу Конвенцията все още не са осъзнали промяната, която отдавна е настъпила в света и мирогледа на хората. Май повечето са пропуснали или отказват да приемат следните събития:

•         Вече живеем в общество, в което насилието изцяло се отрича като метод за разрешаване на конфликти, спорове, проблеми, въздаване на правосъдие или метод на възпитание. Не е правото на насилника.

•      „Това, което става в семейството си е моя работа и никой няма право да ми се бърка. Това дете съм го създал аз и е МОЕ право да ….“ може да го каже само един индивид, който или в дълбок сън е пропуснал достиженията на ПСИХОЛОГИЯ, ПЕДАГОГИКА, ПРАВО или се счита за изключителен специалист по всички науки. Светът и науките за човека се развиват постоянно и би било крайно ограничено да оставаме затворени пред тях.

•       Социалните неравенства са значителни, за съжаление бедността е един от  сериозните проблеми в обществото, които подхранват всички останали. Поради бедност много деца са лишени от възможност за разнообразно организиране на отдих, тъй като липсват средства, с които те биха могли да посещават културни мероприятия, езикови курсове, занимания по интереси, спорт, излети сред природата/планината, морето, други градове. Бедността ограбва.

•      Дигитализацията в живота на човек започва още от 1вата година с даването на телефон на бебето, за да гледа клипчета. В първи клас вече са със смартфони, майкита и разни други технологии. Ако искаме децата да бъдат защитени в тази дигитална реалност, то е необходимо да бъдат запознати по подходящ и правилен начин за тяхната употреба. Ако моят първи досег с компютър беше на 14 години и едва по-късно и с интернета, като нямаше кой знае каква информация в него, то днес ще ти се завърти главата от прекалено много такава.

•       Сексуалното съзряване на децата започва много по-рано, точно поради достъпа до информация в интернет и телевизията. Преди научавахме основно от учебника по биология или едно от друго между децата. Имаше само един филм със сексуални сцени, май „Дунав мост“ беше, който беше забранен за деца и наистина имаше как да ни ограничат. Сега е достатъчно да се разходите в някой парк и ще разберете, че децата са много напред в тази материя. За съжаление те и по-точно момичетата още на 12-14 години се опитват да показват сексапил във външния си вид.

•       Заговори се открито за половата идентичност и роли и колкото да искат разни хора да отхвърлят една голяма част от обществото като „джендъри“, да затварят очи, да ги отхвърлят, то това са хора, наши близки, познати, роднини, деца. Ако тези, които отхвърлят така лесно хората, знаят нещо повече за създаването на човека и човешката душа, то да заповядат на трибуната и да обяснят

•       Днес децата имат по-широк, лесен и разнообразен достъп до „забавления“ – заведения, клубове, барове, отколкото единствената градска детска дискотека през 2000 година. Достъп до цигари, алкохол и наркотични вещества, райски газ в балони, чайове и други помии.

•        Живот без граници. Днес вече не се следва един модел, а всеки има свои различни модели на развитие. Вече няма само един университет, ограничен брой специалности, професии.

•       Осъзна се необходимостта от функционални знания, които да помогнат за включването и интегрирането в социума след детството.

•        Свобода на мнение на детето в семейството, училището, социума – най-големия достигнат връх по отношение развитието и възпитанието на детето.

        За съжаление системата за закрила на детето е възникнала поради рискът, в който възрастните поставят детето, било то родители, роднини, близки, съседи. Отделно в тази стратегия се вижда и ролята на обществото, държавата да осигури правата на детето, както и среда за пълноценно развитие. Както се вижда, не се предвиждат рискове от нападения от домашни любимци, диви животни, нападения от Природата, наводнения, земетресения, извънземни и други. Човекът е този, който поради неумение да полага грижи за детето, неразбиране на нуждите му, поради насилие и агресия, поставя детето в риск. Възрастният е този, който поради социален опит или физическо превъзходство може да злоупотреби с детето. Той е този, който отваря света пред детето или го затваря. Детето е зависимо от информацията на възрастния, която му се предоставя за света. То учи неговите думи, неговите действия, поведение. Възрастният е този, който осигурява здравето на детето.

        Всеки, който се е докоснал до системата за закрила на детето е напълно наясно защо се предлагат всяка една от тези цели и задачи. Всеки, който по някакъв начин се е запознал поне с един медиен случай на дете в риск, също не би се изумил на предложенията. В крайна сметка, ако всеки смяташе, че светът е спокойно и безопасно място, то децата щяха да са оставени да си растат сами, без да има залепен възрастен до тях, било то докато играят или са просто извън дома.

        Родителите трябва да осъзнаят, че светът се променя и съответно политиките трябва да ги следват. Не сме вече онова затворено общество и семейство, в което нямаш избор. Семейството подобно на него не остава затворено, а се развива и разтваря в него. Домашното насилие вече не е проблем на конкретното семейство, а на държавата. Бедността не е проблем на семейството, а на държавата. Здравето на децата, образованието им – ангажимент на държавата и нас като общество.

         Обвинения в някакви соросоиди и други буболечки, разяждащи здравия разум са макар и повърхностни, възпират шанса да се помогне на много деца в реален риск. Желанието да се затвори Националната телефонна линия за деца 116 111 и ограничаване на достъпа на деца до нея, да бъдат запознати с нея, ни връща в развитието с години назад. Заради собствения ни егоизъм и страх, обида и гняв, сме готови да лишим децата от закрила от държавата и институциите. Вместо да приемем помощ, сме готови да се отречем от напредъка и развитието на науките за възпитанието и психиката, взаимоотношенията.

         Едно е ясно – българският родител е обиден. Почувствал се е обиден, тъй като е решил, че му се изземват функциите. Някой отвън, напълно непознат, облечен в дрехите на институциите, ще му казва как да се грижи за здравето, образованието, психиката, отдиха, сексуалността на детето му, възпитанието? Та нали той го е създал, как да така в него ще се вижда основният риск? Така затваряйки се в собствената си ценност като родител, пропуска, че неговите родители също са учили, също са чели книги за възпитанието, също са променяли модела следвайки обществените процеси. 

          Ето това е и Стратегията – отговор на постоянно променящото се общество и проблемите, които се появяват. Защото те се случват искаме или не. Как ще реагираме е нашият избор, но от него зависи правилното развитие на детето.

        Всеки, който желае да се запознае с предложената Национална стратегия за детето 2019-2030 г. ето тук.  

        Надявам се, че ще бъде взето решение по нея, което да е в най-добър интерес на детето.