Ако детето ви подаде фалшив сигнал срещу вас, това не е проблем на Стратегията. Ако съседът ви подаде фалшив сигнал срещу вас за уменията ви да си гледате детето, това не е проблем на Стратегията. Ако не можете да се справите с възпитанието на детето без шамар и пляскане, това не е проблем на Стратегията. Това показва само че сте пропуснали своето собствено съзряване и учене да бъдете родител. Ако детето предпочете да поговори със специалист за въпроси, отнасящи се до сексуалността, вместо с вас – това не е проблем на Стратегията, но право на детето. Ако детето е подложено на насилие в семейството и потърси помощ, това е негово право. То не е задължено да расте в насилствена среда, само защото родителите му биха почувствали техните права поругани, ако се потърси помощ. В последно време покрай възникналите спорове във връзка с новата Стратегия за детето все повече се заслушвам в разговорите между деца и родители. Все повече започвам да наблюдавам техните о
В продължение на една от предходните теми , в която косвено е засегнат въпросът за родителските конфликти, реших да напиша кратко отделна, посветена изцяло на него. Тя се случва малко отложено във времето, но за съжаление е все така актуална. В нея няма да разглеждам и представям отделните теории за родителското отчуждение, тъй като за тях има писано твърде много вече. По-скоро ще се насоча към чисто житейския поглед към въпроса, стараейки се по достъпен начин да го разгледам и представя, с цел да провокирам навременно осъзнаване на поелите по пътя на войната. Проблемът с разпада на семейството, съпътстван от родителски конфликти, отразяващи се върху отглеждането на съвместните деца, дотолкова се е задълбочил, че налага сериозна намеса от държавата. Темата провокира обществени дискусии, конференции, работни групи, писане на книги и ръководства, промяна и допълване на правната уредба, пряко участие и ангажираност на специалисти и институции. Така докато преди години